Родопите са едни от най-красивите планини на Балканският полуостров. Най - високият връх е Голям Перелик - 2194м. Следван от връх Персенк. В геоложко отношение е изградена от три типа скали:

      • Метаморфни - гнайси, шисти, амфибиолити, мрамори;
      • Седиментни - брекчи, конгломерати, пясъчници и глинести, пещерни варовици;
      • Вулкански / Магмени - южно-български гранити с палеозойска възраст и олигоценски вулканити -риолити;

       Карбонатните скали в съчетание с литолого-тектонските и физико-географските условия са предпоставка за развитие на различни повърхностни и подземнни пластове.
       Карста в Родопите е обособен в 7 карстови района, които са изследвани в над 700 пещери и пропасти. Тук се намират и едни от най-дългите пещери и най-дълбоките пропасти в България. В Родопските пещери са открити следи от отдавна изчезнали животински видове - плейстоценска гръбначна фауна - , открити са праисторически находки от каменно-медната епоха - V - IV хилядолетие преди новата ера, своеобразна пещерна фауна с нови животински видове за Света.
       Историята на спелеоложките проучвания в Родопите могат да се поделят в два периода :
       I Период - период на неорганизирани спелеоложки проучвания, обхващащ периода от 1900-1940г.
       II Период - обхваща периода от 1950г. до наши дни, период на организирани и целенасочени спелеоложки проучвания.
       Главен организатор на тези организирани спелеоложки проучвания е Димитър Райчев, който през 1950г. създава кръжок по спелелогия, който от 1962г. прераства в спелеоложки клуб.
       Извършват се спелеоложки проучвания в различни райони на Родопите насочени в следните направления:

Автори: Георги Райчев и
Александра Глухчева